joão gilberto vaz joao gilberto vaz

Article about João Gilberto Vaz – 24 Hours Newspaper – Sofia – Bulgária

 “Няма да се успокоя, докато не вкарам българското кисело мляко на бразилския пазар. Имам и други идеи, но киселото мляко е лична амбиция.” Това казва 48-годишният Жоао Жилберто Ваз. Заявява го сериозно, емоционално и категорично.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall – цени от 1 до 4 лева

Българските му приятели казват, че е вулкан от идеи, емоции, въпроси и истории – с две думи – типичен бразилец. Същият този “вулкан”, който от 2002 г. е почетен консул на България в Рио де Жанейро, от няколко месеца има стратегия как да “избухне” догодина по време на световното по футбол с щанд за… България. Вече е измислил и име –
“Арена България”, по името на АБРАРЕНАС – бразилската Асоциация на операторите и доставчици за стадиони, чийто президент е. Вече е написал стратегията с българския си сътрудник и приятел Георги Налбантов и я е представил в няколко български институции. Написал не е точната дума. Защото в малката папка, която показа за първи път на “24 часа”, има малко думи и много илюстрации. Снимките са от България – туризъм и природни забележителности, история и култура, и … храна, разбира се.

 

Учудващо е, а и много мило, че човек, който идва от петата по големина икономика в света топпроизводител на селскостопански продукти, може благосклонно да мисли, че малката балканска страна, на която е почетен консул от 11 г., може да стъпи на този гигантски пазар с кисело мляко. А защо не, казва категорично Жоао и показва на екрана на телефона си японски йероглифи върху българско кисело мляко,произведено в Япония.

И добавя към емоционалните аргументи статистика – консумацията на кисело мляко в Бразилия се повишава с 5% годишно. Причините са поне две – подобряване покупателната способност и разширяването на средната класа.

Сеньор Ваз цитира проучване на “Минтел”, че този продукт е навлязъл вече в 74% от домакинствата. Въпреки това смята, че все още има пазарен дял, който може да бъде зает. С две думи – може да се купува още кисело мляко. Защото 68% от потребителите го купували веднъж месечно, но само 25% от тях – от един до пет пъти седмично. Най-пазарувана била течната версия на млечния продукт. Тя е начело и в предпочитанията на онези, които сега започват да изграждат навика да купуват продукта. Сеньор Ваз се е въоръжил и с друга статистика. Според него само за 1 г. в Япония са продадени 4 млн. кисели млека.

“Защо Япония да може, а Бразилия – не”, в типичния си експресивен стил, заявява Жоао. И без да чака отговор, продължава риторично:
“Защо сега по бразилските магазини да се намира само гръцки йогурт?”

Едва ли тъкмо той не знае отговора. “Никога досега не съм бил в контакт с български производители на кисело мляко, които искат да правят износ в Бразилия”, казва дипломатично той. Но всъщност май не са го търсили.

Жоао изглежда изненадан. “Отношенията между България и Бразилия се намират в уникална ситуация. Нашата президентка е наследница на баща българин, почетният консул на България, освен много енергичен и агресивен, би се радвал да внесе българско мляко в Бразилия”, казва Жоао, но уточнява, че за да се случи това, трябва сериозен интерес от страна на българските производители. “Бразилия е огромен, сложен пазар, който трудно може да бъде завладяван.”

 

Когато говори за енергичен и агресивен консул, Жоао има предвид себе си. После допълва: “Две футболни икони – Ромарио и Стоичков, са приятели, България и Бразилия играят волейбол заедно. Изграждането на павилион “Арена България” на Копакабана е фантастична възможност да покажем България на света преди и по време на световното първенство по футбол през 2014 в Бразилия. Ако не го направим сега, ще имам същата възможност след 8936 г. Защо да чакаме токлова време?”, пита приторично Жоао.
Това за 8936-те години, естествено, е шега. Но за да покаже, че говори сериозно и за българския щанд, и за киселото мляко, се съгласява да го снимаме как хапва от бялото българско чудо в прочута млекарска верига в центъра на София. Личи, че е доволен.
“Когато съм в България, винаги ям кисело мляко, и то по много”, казва бразилецът. Не иска да го пропуска обаче и когато е у дома. При едно от последните си пътувания зад граница поръчал на жена си Клаудия да има кисело мляко в хладилника, като се върне. И за негов ужас, като се прибрал, на масата го чакал най-обикновен гръцки йогурт. “Щях да умра – та това е нещо съвсем различно”, казва Жоао. Тогава се ядосал, както може да се ядоса един бразилец, и решил, че трябва да измисли нещо, за да осигури българското кисело мляко на сънародниците си отвъд океана – същите тези, които са започнали да търсят повече кисело мляко в последните 5 г.

“Ако един човек като мен не може да го направи, значи има нещо сбъркано”, казва Ваз с присъщия си хъс на бизнесмен, чиято компания Бразсат, е работила по космически проекти.
Затова той вярва, че български производители на кисело мляко ще се свържат с него, за да им помогне да почнат производство на кисело мляко в родината му. “Бразилия не е страна подходяща за авантюристи. Очаквам с мен да се свържат сериозни производители, а аз, като почетен консул, ще направя всичко възможно, за да им помогна да се развият и оцелеят на гигантския бразилски пазар”, обещава почетният консул. Ако това стане, българското кисело мляко ще е един от продуктите, който ще изложи на павилиона “Арена България”. Не се притеснява, че България няма да се класира. “Това е уникален шанс за промотиране на страната”, смята Жоао. Според него по време на световното в Бразилия ще дойдат около 800 000 туристи, които се очаква да похарчат около $ 10 млрд. “Бразилците харчат $ 5 млрд. годишно, за да идат в “Уолт Дисни”. Защо да не дойдат в България да видят уникалната ви култура и природа?”, казва уверено мъжът.

 

Има и идея къде да събира сънародниците си, които идват в България, както и българите, които обичат футбола: “В Brasilian football cafe в София! Вече търся съмишленици за идеята!”, казва сеньор Ваз.

Президент е на Асоциацията на оператори и доставчици за стадиони

Почетният ни консул е предприемач със сериозен успех. Компанията му “Арена ду Бразил” е сред най-големите оператори на стадиони на бразилския пазар.

Освен предприемач той е и президент на АБРАРЕНАС – Бразилската асоциация на операторите и доставчици за стадиони, в която членуват едни от най-големите компании, изграждащи или опериращи стадиони.

“Занимаваме се на оперативно и търговско ниво със стадионите за Световното първенство през 2014 г. в Бразилия”, казва г-н Ваз.

Преди да се захване със стадиони, той е работил в няколко големи космически, сателитни и отбранителни проекта за компании от САЩ, Канада, Япония, Германия и Холандия.

НАСА събрала Жоао и България

Пътищата на Жоао и България се пресекли съвсем случайно преди около 15 г. Бившият пилот на боинг в гражданската авиация бил от десетина години в космическия бизнес със своята компания “Бразсат”, когато се озовал във Вашингтон. Там с НАСА работел по проект за космическо сътрудничество между Бразилия и САЩ. В края на срещата вторият човек в НАСА Арналд Никогосян му предложил да го запознае с българката Таня Иванова, която работи по космически програми в БАН.

Така станала връзката с България. После тогавашният български посланик в Бразилия Чавдар Николов го предложил за почетен консул на България в латиноамериканската страна.

“Когато казах на майка ми за това предложение, тя изпадна в паника. Като дълбоко религиозна католичка, недоумяващо ми каза: “Как ще ставаш консул на страна, която е искала да убие папата?” След време й занесох материали, които опровергаваха това, и тя малко се поуспокои”, спомня си сега Жоао.

Откакто е почетен консул, е работил с няколко посланици и продължава да е приятел с тях, както и с други български дипломати. Сред добрите му приятели е и видният преводач от испански и португалски Румен Стоянов. Те са свидетели на едни от най-успешните му постижения като почетен консул. Въпреки това той не спира да мисли за още. Според него 9-те бразилски самолета “Ембрайер”, които България е купила в последните години, не са достатъчни за взаимоотношенията между двете страни.

Освен киселото мляко г-н Ваз смята, че и българското вино има пазар в Бразилия. “Сега внасяме вина от Аржентина, Чили и Испания. Защо да не внасяме и от България”, казва дипломатът и, докато яде кисело мляко, си купува каталог на български вина, който да отнесе в родината си.

Publicar Comentário

*